Автентични статии с Айлин

Усмивката е нещо толкова красиво. Можем да я открием навсякъде около нас стига да имаме очите да я видим. Вече сякаш не обръщаме внимание на малките неща, които ни карат да се усмихваме. Усмивката се крие в: студената глъдка въздух, с която започваме деня си, един жест, отварянето на вратата, комплимента или пък дори само поздравяването на някой човек. Крие се в топлата лапа на кучето или котето ни, в тяхната компания, която в студени дни стопля душите ни. Също така, в любимата ни песен, любимият филм, любимата книга, любимата храна, любимата напитка, любимата ни специална дреха, която носи със себе си хубави спомени. Детският глъч, който поражда в теб спомени за най-хубавото време от живота ти, което веднъж заминало, повече няма да се върне. Децата винаги усмихват хората, защото носят невинни душички, които още не са докоснати от лошотата на света. Понякога дори в разговора с баба или дядо някъде в града, могат да ни усмихнат, а дори и да ни накарат да се замислим за толкова неща от ...

Рано сутрин птичките и въздухът посрещат ме от сън. Заставам на прозореца, леко сънена, но готова за приключения. Рутината място не отстъпва и всичко останало си минава по реда. След това малко по-будна, отивам на закуска. Хапвам си вкусотийки и съм още по-заредена. Дойде моментът да тръгнем към поредното приятно пътешествие. С баба Райна и баба Росица се запознахме в село Горно Драглище. Заедно с тях на различни игри поиграхме. Върнахме се назад във времето, където децата са играли задружно до късно вечер без страх... Където телефоните не са били незаменими. Качихме се на кокили, търкаляхме карачки и играхме на „п рескочи кобила “ . Дойде и най-забавната за мен част... времето, прекарано с баба Яна и баба Росица. Точихме баница и облякохме народни носии. Когато сложих дрехите върху себе си, настръхнах. Изтръпнах от гордост, виждайки красотата на традиционните български дрехи. Разбира се, нямаше как да си тръгнем без да завъртим едно хорце. Почувствах го като „ черешката на тортата “...

Рано сутрин без аларма, тишината  ме събужда и веднага прозореца отварям. Чист въздух да подишам имам нужда, в себе си позитивизъм да добавям. Птичките бодро пеят своята песен, а слънцето започва да се издига нависоко. За закуска минавам по пътя тесен, с надежда гледам към небе широко. Сладко или солено, всеки се чуди, от всички вкусотии коя да си вземе. Храната в нас усмивките буди и така неусетно минава нашето време. 

Днес ще се пренесем в периода на Възраждането, където българският стопански и просветен деец Васил Априлов създава Първата гимназия в град Габрово. За създаването на този материал Емануела Якимова, ученичка в 10. клас в 97. СУ „Братя Миладинови“ влезе в неговите обувки и ни разказа за неговите мотиви, планове за бъдеще и взаимоотношения с властта.  РАЗВИТИЕ НА ГИМНАЗИЯТА  През 1835г. в град Габрово Васил Априлов първи въвежда взаимоучителния метод  на образование вместо килийното обучение. Мотивира се от книгата на украинския учен Юрий Венелин „Древние и нынешние болгары“. Благодарение на него и на много други габровци първото светско училище в териториите на все още не съществуващата независимата българска държава функционира и до днес без прекъсване. Според Априлов училището трябва да бъде масово, демократично, общодостъпно, безплатно и без привилегии за учениците.     За изборът на учител има честта Неофит Рилски, който се запознава със системата на...

На 12. юни 2021 за 14 пореден път се проведе събитието София Прайд, включващо и шествие по софийските улици. Събитието има за цел да покаже ЛГБТ общността, техните близки и приятели и най-вече това, че всички имат равни права. Допълнителна подкрепа имаше и от чужденци от Великобритания, Тунис и други. Макар да валеше силен дъжд това не спря общността и техните привърженици да се насладят на празника си. Към концерта на събитието се включиха някои български певци като Виктория Георгиева, Михаела Филева, Иво Димчев, Прея, Рут Колева и други. По-късно като част от шествието се включиха Семир Алкади и Алекс Жеков от балет „Акадамус“. Някои участници бяха там за морално подкрепа, но искат техните приятели да се чувстват спокойни, да могат да се оженят и да имат деца законно в България. Събитието се проведе на Паметника на Съветската армия. Тъжен или хубав (оставям преценката на Вас) факт е, че имаше поне 30-40 полицаи, които бях застанали около загражденията, за да пазят гражданите от Прайд...

На всеки един от нас му се случва да пътува. Било то с автобус, трамвай, метро, влак, кола и т.н. Когато пътят продължава по-дълго време се чудим какво да правим, за да не ни е скучно. Похапваме, пием нещо, но то пак манива бавно.  Днес споделям три неща, които правя аз, когато използвам обществен транспорт, за да запълвам времето си пълноценно. Разбира се, правя ги, когато съм сама, а с компания нещата са по-различни, защото най-малкото има с кого да си говоря.  Ще можете да прочетете и истории, които ми носят много положителни емоции. Надявам се да ви въздействат и да ви усмихнат.  Снимка: canva.com  КНИГА Винаги, винаги, ама винаги в себе си имам книга за четене. Независимо дали пътувам за няколко спирки с метрото или няколко часа с влака. Четенето ме успокоява и се движа в два свята едновременно. Има книги, които са ми много интересни и са почти прочетени дори с едно пътешествие до баба. Според мен, книгите са добър приятел за екскурзиите, защото минутите минават...

Андриан Трендафилов е на 31 години от малко селце „Минерални бани“, близо до Хасково. Завършил е Механотехникум в  Хасково и Технически университет в София. В момента е учител по математика,  съосновател на „Проект по знание“ и прохождащ поет, както самият той се описа. Андриан е човек, който обича много природата, най-много- планината, за да изчисти всичко излишно, което се е натрупало. Преди месец издаде своята първа стихосбирка „Писмо до Добрите хора“. Ето какво разказа той за процеса на писане на стихотворение, за емоциите, които изпитва и още любопитни неща: Интервю:   Айлин Хаджийска Снимка: Андриан Трендафилов Кое Ви накара да започнете да пишете стихотворение? Може би беше като някакъв вътрешен инстинкт или усещане. Понеже тогава си водех дневник и пишех, пътувайки в градския транспорт. Взеха да идват рими и си ги записвах, последствие се получаваха куплети, а от тях стихотворения. Някои се получаваха   добри, други не чак толкова много, но интуитивно б...