Днес ще се пренесем в периода на Възраждането, където българският стопански и просветен деец Васил Априлов създава Първата гимназия в град Габрово. За създаването на този материал Емануела Якимова, ученичка в 10. клас в 97. СУ „Братя Миладинови“ влезе в неговите обувки и ни разказа за неговите мотиви, планове за бъдеще и взаимоотношения с властта.
РАЗВИТИЕ НА ГИМНАЗИЯТА
През 1835г. в град Габрово Васил Априлов първи въвежда взаимоучителния метод на образование вместо килийното обучение. Мотивира се от книгата на украинския учен Юрий Венелин „Древние и нынешние болгары“. Благодарение на него и на много други габровци първото светско училище в териториите на все още не съществуващата независимата българска държава функционира и до днес без прекъсване. Според Априлов училището трябва да бъде масово, демократично, общодостъпно, безплатно и без привилегии за учениците.
За изборът на учител има честта Неофит Рилски, който се запознава със системата на взаимното обучение в Букурещ и изготвя взаимоучителни таблици на български език. За нуждите на учениците в него се създават първите учебници, помагала и пособия, които по-късно взимат прозвището еталон. Със съдействието на граф Михаил Горонцов успява да спечели стипендии за образование в руски учебни заведения . Част от стипендиантите са добре познатите ни български творци Добри Чинтулов, Найден Геров, Иван Богоров и Ботьо Петков.
Снимка: Априловска гимназия в Габрово. Пощенска картичка; Онлайн музей Габрово
ВАСИЛ АПРИЛОВ - МОТИВИ, ПЛАНОВЕ ЗА БЪДЕЩЕ, ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ВЛАСТТА
Чрез създаването на Габровската гимназия заедно с неговите съмишленици Никола Палаузов и Васил Рашеев искат място за децата, където да развиват ума, уменията си и да научават нови неща. Васил Априлов сподели, че за него образованието е важно, защото чрез него децата могат да научат повече за своята история, език и култура. „Хуманитарните науки, театърът и учебните предмети развиват зряло мислене и добър модел на поведение.“, допълни той.
Вместо да закупят нови книги всички дейци даряват свои и основоположника на гимназията сподели две причини за това. „Първо, защото по този начин пестим средства, които бихме да вложим в развитието на сградата. Второ, защото в новите издания е възможно да се натъкнем на променена фактология.“
Снимка: БНР
Относно взаимоотношенията с властта сподели: „Властта ме възприема добре, защото добрите резултати на учениците са видни. В крайна сметка не правя нищо лошо, напротив. Помагам на малчуганите да учат по-пълноценно и да изграждат себе си като добри граждани.“ В своите книжа Априлов отбелязва, че: „всичките жители, а особено кметовете или чорбаджиите изявиха готовност да земят участие в нашата работа.“ Той оставя цялото си наследство на гимназията, защото за него тя е целият му живот. „В това училище съм вложил много усилия, труд и време. По този начин ще мога да помогна и на учениците да се развиват.“, добави той.
За бъдещето на образованието Априлов иска да се създадат повече учебни предмети, състезания между училищата и качествено образование, което да помогне на държавата да върви напред.
Дейността на Васил Априлов ни показва, че когато има добра идея, силна мотивация и подкрепа резултати са на лице. Днес гимназията е сред най-елитните учебни заведения в България, в нея е поместен и Националния музей на образованието, а през 1979 г. е обявена за паметник на културата.
Коментари
Публикуване на коментар