Пропускане към основното съдържание

„Консервативните и религиозните хора не ни позволяват да открием себе си.“, Чувства и емоции от София Прайд 2021 година

На 12. юни 2021 за 14 пореден път се проведе събитието София Прайд, включващо и шествие по софийските улици. Събитието има за цел да покаже ЛГБТ общността, техните близки и приятели и най-вече това, че всички имат равни права. Допълнителна подкрепа имаше и от чужденци от Великобритания, Тунис и други.

Макар да валеше силен дъжд това не спря общността и техните привърженици да се насладят на празника си. Към концерта на събитието се включиха някои български певци като Виктория Георгиева, Михаела Филева, Иво Димчев, Прея, Рут Колева и други. По-късно като част от шествието се включиха Семир Алкади и Алекс Жеков от балет „Акадамус“. Някои участници бяха там за морално подкрепа, но искат техните приятели да се чувстват спокойни, да могат да се оженят и да имат деца законно в България.



Събитието се проведе на Паметника на Съветската армия. Тъжен или хубав (оставям преценката на Вас) факт е, че имаше поне 30-40 полицаи, които бях застанали около загражденията, за да пазят гражданите от Прайда. Имаше три шатри, които служеха за вход. Там още няколко полицаи проверяваха чантите на влизащите. Вървейки към паметника от двете страни бяха разположени шатри с продукти с позитивни изречения. Раздаваха се и стикери, част, от които със следните послания: „Любовта побеждава омраза“; „Уважавай любовта“; „Любов“ „Уважавай местоименията“; „Искаме права, не искаме цветя“; „Отглеждайте момичетата и момчетата по еднакъв начин“ и други. Имаше книги на тема ЛГБТ, тениски и метални чашки с образа на Мравин от книгата „Мравин и планетата Гора“, гримове, значки, успокояващи топки, ленти със свирки и платнени чанти с флага на дъгата. Той присъстваше на всяка шатра под различна форма, имаше го на някои от горе изброените продукти, на стикери и под формата на знаме.  Неизменна част от празника бяха и стикери с Бисексуалният прайд флаг и Прайд флагът на транссексуалните. Хората носеха като част от своя дрескод знамена по себе си, някои ги поставяха на лицето си като част от грима, много от тях използваха свирки, за да изразят радостта си. Личеше си колко щастливи, свободни и приети се чувстват всички. Например една баба, която танцуваше все едно беше на 18. Когато изпълнители запяха повечето от зрителите пееха, викаха, пляскаха, наслаждаваха се… Усещаше се заразяваща енергия. Дори и няколко пъти да валеше дъжд хората се скриваха под шатрите, но не си тръгваха. 


МЛАДЕЖИТЕ

Младежите, чието мнение ще прочетете помолиха за своята анонимност, защото се страхуват за реакцията на приятели, съученици и роднини. Първо ще разкажа историята на младеж на около 18 години, чувстващ се хомосексуален още от мига на своето раждане. 

„За първи път съм на Прайд, чувствам се много щастлив, много се вълнувам, много се радвам. За първи път мога да се покажа такъв, какъвто съм в пълните си цветове. Чувствам се себе си. Това, което ме спира да се покажа пред хората са стереотипите и общността. Консервативните и религиозните хора не ни позволяват да открием себе си. Най-честото оправдание за хетеросексуалните хора е „Бъди себе си, ама не пред мен. Бъди такъв, ама си стой у вас.“ Именно затова се радвам, че съм тук, защото е един от малкото дни, в които мога да покажа себе си. Всички се крием, всички сме с маски и това вече е ежедневието ни. Хората около мен ме подкрепят и съм им много благодарен за това. Беше ми трудно да го споделя с тях, но в един момент си казах, че това са искри и те пращят от мен, исках да ги покажа на света. Трябва да имаме уважение един към друг, да се обичаме и подкрепяме, независимо от раса, сексуалност или, каквото и друго да е.“


Приятелят на този младеж: „Чувствам се хем щастлив, хем не толкова, защото си сложих женски обувки и въпреки всичко хората ме гледат злобно и ми се смеят.“ Самият той не намира логика в това хората да бъдат там, да подкрепят и да се държат по този начин. Неговите приятели са се чудили защо е крил това от тях и са го приели такъв, какъвто е. 


На това събитие всички се чувстват себе си, но извън него неразбрани и отхвърлени. Повечето от тях са за първи път на подобно приключение и много се вълнуват. Говореха с искра в очите, движеха се по групи, носеха цветни гримове и дрехи, прегръщаха всеки, бяха усмихнати, свободни и щастливи. Този празник се съчетаваше с първият ден от предизборните кампании. Разбира се, те също бяха част от темите на разговорите. 



Двама младежи от Пловдив с различна сексуална ориентация искат да покажат, че са много, има какво да кажат и трябва да бъдат чути. „Няма такова усещане като прайда. Там, откъде идваме не сме чак толкова много, а тук сме много и сме различни. Чувствам се различна с това каква съм аз и това, че не мога да приета в България.“ Вторият от тях сподели, че среща трудност с това, че има хора, които няма да го наемат на работа, защото е с различна ориентация, а дори има шанс и  да го пребият навън. Смята за „много много сладко“ присъствието на възрастните хора и две баби.


Най-често по време на разговорите с тях чувах, че крият от родителите си, защото те не одобряват това. Защо в 21. век деца се страхуват да бъдат себе си пред своите родители?  Родител на хомосексуалист, с когото проведох разговор смята, че тези хора трябва да умрат. Друго момиче ми сподели, че е там за подкрепа без знанието на родителите ѝ, защото те не смятат това за нормално.  Сред протестиращите преобладаваше мнението, че поне пред приятелите си нямат притеснения да се разкрият.



Момиче, нямащо 18 години: „На прайда съм, защото искам да изразя себе си, да подкрепя моите хора, и за да може следващата година, когато навърша 18 да знам, че имам правата, както на всеки друг хетеросексуален гражданин. Освен това, да се забавлявам, да почувствам цветовете, да вдишам и да се радвам на любовта. Да покажа, че не ме е страх да светя, не ме е страх да бъда дъгата, когато другите са просто асфалта.“ Всички са на мнението, че всеки е свободен да бъде себе си, да обича, който пожелае без да се страхува. 

  

Други празнуващи Прайда пък споделиха, че просто са наминали, подкрепят общността, но не одобряват факта, че се представя по такъв екстравагантен начин. Трети, че се приемат повече като „би“, отколкото такива, каквито са се родили. 


ИЗВЕСТНИТЕ ЛИЧНОСТИ 

Някои от певците в концерта на събитието споделиха тяхната мотивация и впечатления. Михаела Филева има удоволствието за четвърта поредна година да присъства. Тя смята, че: „Всички сме тук заедно, за да покажем, че любовта е без етикети и да се борим за равни права за всички ни.“ Усеща, че всяка година идват все повече хора и вижда все повече усмихнати хора.

Българската поп певица Прея участва за трети или четвърти пореден път с най-голямо удоволствие и силно желание. Вярва, че: „За съжаление все още е нужно такова събитие, защото хората с различна сексуална ориентация имат недостатъчно граждански права.“

Виктория Георгиева участва в концерта, защото за нея любовта няма граници, трябва да се подкрепяме, защото всички сме равни. Добави: „С най-голяма радост днес съм тук, за да подкрепя всички, които са на Прайда.“ Повечето ѝ приятели са част от тази общност и ги подкрепя. Съветът, който отправи към хейтърите бе: „Бъдете по-смирени, всички сме равни и трябва да се подкрепяме и обичаме такива, каквито сме, а не да се булим.“



Певецът и актьор Иво Димчев ежедневно подкрепя ЛГБТ общността с начина, по който живее и примера, който дава като открит по всякакъв начин човек. Иво добави: „Със сексуалонстта си, със Х статуса, с всичко... Това е много хубав повод да се съберем и да празнуваме.“ Освен това, иска да предаде свобода и тези, които не го харесват - да започнат и да нямат избор пред тяхната хомофобия и страх от него и сексуалността му. 

Семир Алкади и Алекс Жеков от балет „Акадамус“ се заобикалят с хората, които са супер разкрепостени и са от днешния век. Семир се облича по-предизвикателно и по-цветно от обществото, за да се отличи. А пък Алекс заяви, че: „При мен заради структура на тяло някой трудно може да ми каже нещо.“ За Семир голяма част от хората гледат с голямо неразбиране в сравнение с хората от 90-те. „Тогава беше доста по-разкрепостено, отколкото е сега, но това е моят личен опит.“ Сподели и опита си от прайдове по други държави, който показва, че там хората са много по-свободни. 


София Прайд е едно от най-критикуваните мероприятия, но това не е пречка за неговите посетители. От 2008г. продължава да функционира, което показва колко силна е тяхната воля. Това място обединява „различните“ и ги кара да почувстват безопасност поне един ден годишно. Всички те искат равни права, нищо друго.


Коментари

  1. Прекрасно отразяване! Браво, Айлин!

    ОтговорИзтриване
  2. Важна статия и повече хора трябва да я прочетат. Написаното като че ли не се стреми толкова към сурова обективност, а по-скоро изразява свободно и откровено личното мнение на автора - цветно и искрено, също като Прайда. И може би това прави статията толкова ценна. Поздравления, Айлин :)

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Възкръсващ феникс от жарта

Рано сутрин птичките и въздухът посрещат ме от сън. Заставам на прозореца, леко сънена, но готова за приключения. Рутината място не отстъпва и всичко останало си минава по реда. След това малко по-будна, отивам на закуска. Хапвам си вкусотийки и съм още по-заредена. Дойде моментът да тръгнем към поредното приятно пътешествие. С баба Райна и баба Росица се запознахме в село Горно Драглище. Заедно с тях на различни игри поиграхме. Върнахме се назад във времето, където децата са играли задружно до късно вечер без страх... Където телефоните не са били незаменими. Качихме се на кокили, търкаляхме карачки и играхме на „п рескочи кобила “ . Дойде и най-забавната за мен част... времето, прекарано с баба Яна и баба Росица. Точихме баница и облякохме народни носии. Когато сложих дрехите върху себе си, настръхнах. Изтръпнах от гордост, виждайки красотата на традиционните български дрехи. Разбира се, нямаше как да си тръгнем без да завъртим едно хорце. Почувствах го като „ черешката на тортата “

Коледната магия в нас

Честита Коледа!  Днес реших да Ви изненадам като напиша стихотворение за Коледа. За втори път пиша такова произведение и се надявам да Ви хареса!  Коледна приказка Белобрадият старец нетърпелив е вече в красива опаковка сложил е  мѐче   . На момче или момиче ще го подари много детски усмивки иска да дари.   В най-приказното време от годината да наберем най-зрелите плодове от градината. Подаръци от сърце под елхата да сложим мир и любов в сърцата си да положим.   Макар на тазгодишната Коледа сняг да няма малки и големи сме в прегръдките на мама. Заедно „Сам вкъщи“ гледаме за пореден път това е красивият уют около коледния кът. Снимка: Радио 1 рок Бъдете здрави, щастливи и успешни! Пожелавам Ви да вярвате в чудесата, за да се сбъднат!