Автентични статии с Айлин

Рано сутрин птичките и въздухът посрещат ме от сън. Заставам на прозореца, леко сънена, но готова за приключения. Рутината място не отстъпва и всичко останало си минава по реда. След това малко по-будна, отивам на закуска. Хапвам си вкусотийки и съм още по-заредена. Дойде моментът да тръгнем към поредното приятно пътешествие. С баба Райна и баба Росица се запознахме в село Горно Драглище. Заедно с тях на различни игри поиграхме. Върнахме се назад във времето, където децата са играли задружно до късно вечер без страх... Където телефоните не са били незаменими. Качихме се на кокили, търкаляхме карачки и играхме на „п рескочи кобила “ . Дойде и най-забавната за мен част... времето, прекарано с баба Яна и баба Росица. Точихме баница и облякохме народни носии. Когато сложих дрехите върху себе си, настръхнах. Изтръпнах от гордост, виждайки красотата на традиционните български дрехи. Разбира се, нямаше как да си тръгнем без да завъртим едно хорце. Почувствах го като „ черешката на тортата “

Рано сутрин без аларма, тишината  ме събужда и веднага прозореца отварям. Чист въздух да подишам имам нужда, в себе си позитивизъм да добавям. Птичките бодро пеят своята песен, а слънцето започва да се издига нависоко. За закуска минавам по пътя тесен, с надежда гледам към небе широко. Сладко или солено, всеки се чуди, от всички вкусотии коя да си вземе. Храната в нас усмивките буди и така неусетно минава нашето време.