Стихосбирка „Писмо до Добрите хора“ - Андриан Трендафилов

Андриан Трендафилов е на 31 години от малко селце „Минерални бани“, близо до Хасково. Завършил е Механотехникум в  Хасково и Технически университет в София. В момента е учител по математика,  съосновател на „Проект по знание“ и прохождащ поет, както самият той се описа. Андриан е човек, който обича много природата, най-много- планината, за да изчисти всичко излишно, което се е натрупало. Преди месец издаде своята първа стихосбирка „Писмо до Добрите хора“. Ето какво разказа той за процеса на писане на стихотворение, за емоциите, които изпитва и още любопитни неща:

Интервю:  Айлин Хаджийска

Снимка: Андриан Трендафилов

Кое Ви накара да започнете да пишете стихотворение?

Може би беше като някакъв вътрешен инстинкт или усещане. Понеже тогава си водех дневник и пишех, пътувайки в градския транспорт. Взеха да идват рими и си ги записвах, последствие се получаваха куплети, а от тях стихотворения. Някои се получаваха добри, други не чак толкова много, но интуитивно бих казал.

Каква е причината да вярвате в добрите хора?

Според мен, тя е закърмена още в моето детство, където съм израснал на село.  Защото там това, което виждах ми е останало като идеал за общество. Хората си помагат без да очакват нещо в замяна или някакво заплащане. Това са примери, с които съм израснал и последствия все повече се убеждавам, че добрите хора са нужни много на света и ако наистина ги няма светът би бил много неприятно място за живеене.

В предговора сте споменали, че стихосбирката е създадена на различни места. Може ли да разкажете малко повече за процеса?

То е интересен процес понеже аз и на представянето го казах, че аз не пиша стихотворенията. Имам чувството, че хващам думи, които са някъде в пространството, във въздуха и просто те се изливат като рими. Понякога става много добре, а понякога не успявам и не ми стигат думите да напиша това, което ми идва като някаква информация. Има моменти, в които нещо ми прави впечатление било то някоя добра постъпка или нещо, което ме е докоснало нещо, което ме наранило и нещо, което ме очаровало. В такива моменти пиша, няма точно конкретно да кажа да тогава сядам пиша, отивам на това място и ще напиша стихотворение.

Има ли някоя интересна случка, която сте преживели, докато сте писали?

Да сега се сещам за една, когато още пишех в градския транспорт.  Седнал съм, пътувам си върви си информацията, римите валят и аз съсредоточен си пиша. Хората покрай мен си сядат. В един момент момиче с приятеля си сядат срещу мен, а аз съм навел глава и си пиша. На нея ѝ стана интересно и поглежда, приятелят не го интересуваше, а тя така поглежда поглежда: „Извинявай, ти стихотворения ли пишеш?“ Аз съм вече толкова в потока и само казах да и си продължих. 

Какво чувство изпитвате, когато пишете?

Те са различни, понякога е еуфория, радост, някакво разочарование от това, че света може да по-добър, красив и човечен.

Снимка: Андриан Трендафилов

Коя беше най-голямата трудност, която срещнахте?

Да започна да ги споделям. По-скоро престрашаването, защото това е лично и вътрешно преживяване. Нещо, което искаш да кажеш, но не знаеш как ще се възприема от хората, които ще го чуят. Може би година, година и половина пишех стихотворения и не ги споделях никъде. Впоследствие реших да си създам фейсбук страничка и да ги споделям там. Изненадах се, че на хората им хареса и започнах да срещам все повече хора, които пишат или прописват.

Какво се крие зад безглаголното стихотворение „Народний предания“?

Предимно добродетели, които вярвам, че човек трябва да развива. Нашето образование трябва да е насочено в това. Второ, важността на  семейството и съответно това, което ни се предава още от малки до училище. Тези седем години, които казват, че са основните и важните наистина са нещо, което изграждат човека. В „Народний предания“ се опитах именно тези добродетели да предам. Бях чел „Безглаголното съществително“ на Радой Ралин и ми хареса.  Исках да направя точно такова стихотворение само със съществителни.

Как успяхте да съчетаете преподаването с писането?

Трудно е  донякъде, но от друга страна пък това, което правя и правех преди конкретно да кажем с „Проект по знание“ доста ми помага, когато трябва да изляза пред учениците.  Имам опит с говорене пред публика и това е нещо, което първо, ми дава увереност второ, използвам практики, които ми помагат да завладея повече децата. Да им е по-приятно, да им е по-интересно обаче това, което виждам  е,  че  покрай проекта доста някак си времето се посъкрати. Проверяване на домашни работи класни, контролни и така нататък, но по-скоро режа от личното си време, за да влагам в тези две неща. Вярвам, че има смисъл в тях и съм полезен на обществото по този начин.

Как се чувствате след като стихосбирката вече е факт?

Интересно между другото. От една страна не го приемам като нещо голямо, от друга страна това, че доста хора се свързват с мен ме радва.  Дори мой съученик, с които сме учили от първи до осми клас не сме се виждали някъде около 10-15 години се свърза с мен. Той е в Германия и си поръча стихосбирката и си разказахме кой какво прави. Радвам се, че се възприема добре и, че може би посланията, които съм искал да предам виждам, че откликват по някакъв начин в хората, които четат стихосбирката.  Другото, което е, че тя достига до хора, които аз не познавам и това също ме радва, тях ги докосва по някакъв начин.

Какво предстои?

Първо това, което съм си сложил като цел да издавам „Златни думи от Новия завет“ понеже прочетох за по-малко от месец  Новия завет и ми беше много интересен. Видях много неща и си извадих принципи.  Тук не опирам на някаква религиозност, а чисто като принципи като ценности точно, за които аз говоря в „Писмо до Добрите хора“.  Искам да го споделя като учение, което е Христос е дал. Смятам, че ако доста от принципите бяха приложени 2000 години по-късно щяхме да сме в много по-добър свят. Чисто като взаимопомощ, милосърдие между хората, уважение,  свобода всеки да прави това, което иска но разумно,  не някакви негативни неща. Напротив, нещо градивно и си мисля, че тази книжка ще помогне на някого да изгражда някои принципи и ценности, може би ще припомни такива на други хора.

Какво послание бихте казали на хората, които ще прочетат тази статия?

Смятам, че това е основното послание, което искам да предам и то е да виждаме добрите хора, да виждаме доброто във всеки един човек и да вярваме, че то ще помогне на този човек. Колкото повече виждаме доброто в него, толкова повече му помагаме да развива това добро. Посланието е написано отзад на стихосбирката от учителят Петър Дънов: „Аз виждам вече появата на един нов Човек. Едва доловим е още, като малки искрици е разпръснат той между многото хора. Сега той е една усмивка у някого или един поглед бегъл, или една едничка дума, или едно малко движение, една чудесна постъпка между хилядите, но тя принадлежи на новия човек, който сега се ражда. “. Така че, да раждаме в себе си този нов човек.