На всеки един от нас му се случва да пътува. Било то с автобус, трамвай, метро, влак, кола и т.н. Когато пътят продължава по-дълго време се чудим какво да правим, за да не ни е скучно. Похапваме, пием нещо, но то пак манива бавно. Днес споделям три неща, които правя аз, когато използвам обществен транспорт, за да запълвам времето си пълноценно. Разбира се, правя ги, когато съм сама, а с компания нещата са по-различни, защото най-малкото има с кого да си говоря. Ще можете да прочетете и истории, които ми носят много положителни емоции. Надявам се да ви въздействат и да ви усмихнат.
КНИГА
Винаги, винаги, ама винаги в себе си имам книга за четене. Независимо дали пътувам за няколко спирки с метрото или няколко часа с влака. Четенето ме успокоява и се движа в два свята едновременно. Има книги, които са ми много интересни и са почти прочетени дори с едно пътешествие до баба.
Според мен, книгите са добър приятел за екскурзиите, защото минутите минават по-бързо. С интересно четиво и два часа могат да минат като две минути. В началото на миналата година четох книгата „Тайната“ във влак по маршрута Горна Оряховица - София. Часовете сякаш излетяха, а тя беше почти прочетена при пристигането. Разбира се, има и много книги, които могат да ни накарат да усетим два часа като два века, но тук бих искала да ви дам съвет. Ако попаднете на книга, която не ви допада още в началото и сякаш я четете на сила, спрете да я четете. Ще перефразирам това, което моя мъдра приятелка веднъж ми каза: „Мисля, че животът на човек е твърде кратък, за да чете книги, които не му харесват.“ Послушайте я! Четете книги, които ви харесват и ви държат под напрежение през цялото време. (Много скоро ще ви разкажа за моя любима книга, която ми въздейства по същия начин.)
Сега се сещам как преди две или три години, пътувайки във влака, където бяхме осем човека се бяхме разпределили на две групи. Четирима с книги, четирима с телефони, а след това се разменяхме. Интересното беше, че така се движехме по четворки през по-голяма част от времето. Беше много интересно и ще го нося дълго със себе си.
МУЗИКА
Както съм споделяла и преди страшно много обичам да слушам музика. Тук можете да видите класацията с моите 10 любими песни. Между другото, тя скоро ще бъде или подновена, или преименувана на 20 любими песни, но това ще го споделя по-нататък.
Та, музиката по време на път... Обикновено си пускам плейлист с песни, които много ми харесват или просто песни на случаен принцип. Най-вече в градския транспорт ще срещнете много съмишленици. Слушането на музика ме кара да си мисля за хубави спомени, настоящи хубави моменти и да мечтая за бъдещи такива. Понякога се случва да се засмея на част от клипа и хората ме гледат странно. В такива моменти аз се усмихвам и продължавам да слушам. Понякога се случва да си харесам някоя песен толкова много, че от метростанция „Сердика“ до „Люлин“ да си я пусна поне пет пъти. Понякога пък се вслушвам в текста, разбирам още по-добре песните на чужд език и съм още по-щастлива. Слушането на музика с очи, насочени напред към хоризонта е невероятно чувство. Пускайте си песни, които ви харесват и ще видите как освен добро настроение носят и забавни моменти. Може, слушайки музика да намерите някое късметче, знае ли човек на какво ще попадне? Особено в градския транспорт. :)
ПИСАНЕ
Освен книгата и слушалките неизменна част от моя багаж са тефтерът и химикалката. Докато пътувам се случва да си правя графика за седмицата, да си записвам нещо, което съм видяла и не искам да забравя. Вече по-рядко, но от време на време се случва да си водя и дневник. Правя го, когато се движа с влак и съм със слушалки в ушите. Музиката, тракането на влака и дърветата, които подминавам ме вдъхновяват и изливам душата си на лист хартия. Спомням си една забавна случка от преди три или четири години. Возя си се аз във влака, нося си тетрадка, искам да пиша, защото след четене и хапване трябваше да разнообразя и какво да видя нямам химикал… Както се досещате не бях особено радостна и се ядосах на себе си, че съм забравила едно от най-важните си неща. До мен се возеше един дядо, който пък си четеше книжка. Известен период си стоях ей така, витайеки в облаците и с чувство за притеснение да го попитам за химикал. Накрая се престраших и за моя изненада се оказа, че има. След като имах средство за писане написах това, което чувствах, че листът трябва да усети и му я върнах. Беше много приятно изживяване!
Пътуването винаги донася приятни емоции, отворете очите си за тях и им се насладете! Четете, слушайте музика, пишете и времето ще излети!
Коментари
Публикуване на коментар