Усмивката и чудесата, които ни дава

Усмивката е нещо толкова красиво. Можем да я открием навсякъде около нас стига да имаме очите да я видим. Вече сякаш не обръщаме внимание на малките неща, които ни карат да се усмихваме. Усмивката се крие в: студената глъдка въздух, с която започваме деня си, един жест, отварянето на вратата, комплимента или пък дори само поздравяването на някой човек. Крие се в топлата лапа на кучето или котето ни, в тяхната компания, която в студени дни стопля душите ни. Също така, в любимата ни песен, любимият филм, любимата книга, любимата храна, любимата напитка, любимата ни специална дреха, която носи със себе си хубави спомени. Детският глъч, който поражда в теб спомени за най-хубавото време от живота ти, което веднъж заминало, повече няма да се върне. Децата винаги усмихват хората, защото носят невинни душички, които още не са докоснати от лошотата на света. Понякога дори в разговора с баба или дядо някъде в града, могат да ни усмихнат, а дори и да ни накарат да се замислим за толкова неща от живота. Наскоро с моя приятелка срещнахме една баба. Тя беше толкова любезна и мила, няколко пъти ни повтори, че обича: децата, нас младите, които сме на ръба да не сме деца много скоро, обича дърветата, обича всичко. Тази обич я караше да бъде весела, усимхната и да гледа напред към бъдещето с вяра и усмивка. Понякога човек от подобни разговори печели спомени и ценни съвети за цял живот. 

Снимка:biznespraktik.com

Нека погледнем в природата. Там има толкова много поводи, заради които да се усмихнем. Защо ги забравихме? Слънчевите лъчи, които почти всяка сутрин ни огряват и ни напомят, че започва нов ден с ново начало, когато да бъдем по-добри от вчера един към друг.  Същите лъчи, които гъделичкат очите и лицето ти, отправят индиректно послание към теб да се усмихнеш. Сега е есен, природата сама рисува вълшебните картини около нас. Ако се загледаме в дърветата ще забележим, че дори няма две еднакви листенца. Всяко едно от тях е специално само по себе си, а и толкова красиво. Малките животинки, които обитават природата и планината, а когато отидем при тях ставаме гости в техния дом, ни приемат с удоволствие и се радват на компанията ни. Малката катеричка, която нежно движи рунтавата си опашка. Птичките, които пеят песента си, преди да заминат на юг. Цветята, които сутрин се събуждат за нас, за да може, когато минем покрай тях да се вгледаме в тяхната красота, а ние просто отминаваме без да им обърнем внимание. Звукът от поточете, в което водата гали камъните и продължава по пътя си. Тези малки на пръв поглед обикновени неща ни зареждат с толкова много енергия. Толкова много сме се вглъбили в ежедневието си, че нямам очи за истинската красота в света. 

Усмивката е нещо, което може да оправи нечии ден, а не струва нищо. Можем да я подарим с добро дело, кратко съобщение или просто да извием краищата на устните си и да не бъдем типичните намръщени хора в сивия свят.  Имаме толкова много причини да се усмихваме, а някои дори не помнят какво означава това. Важно е какво излъчване предаваме на хората, с които се срещаме, защото това ще се отрази като огледало върху това, което получаваме. Едно по-ведро и щастливо изражение на лицето ни, може да ни донесе толкова плюсове, че дори не можем да си представим. Както се пее в песента на Трамвай№5:

„И днес на твойте устни тя цъфти,

Усмихнеш ли се - хубава си ти.

Не бива без усмивка дом да има,

Без нея по света ще бъде вечна зима.“ 

Когато сутрин поздравим непознат човек, а той ни погледне странно, не е, защото сме нарушили личното му пространство, а защото вече малцина са тези, които се усмихват рано сутрин. Било то на човек или дори на природата. 

Носете по една усмивка винаги на лицето си и в джоба си. Можете да си сложите листче с надпис: „Усмихни се!“ или да си го сложите като тапет на телефон, на компютъра, или където и да е. Просто да има нещо, което да ви напомня, че трябва да се усмихвате. То е заразно, помислете колко добре бихте се чувствали ако се усмихнете на един човек, той на друг, той на друг и така верижката става безкрайна.  Друго нещо, което искам да споделя е една техника, която съм чела преди една-две години. Когато човек е тъжен и няма настроение, а има нужда от усмивка на лицето си, трябва да се усмихне и да стои така 30 секунди или една минута (може и пред огледало). Бих Ви посъветвала да опитате тази техника, при мен работи!

Усмихвайте се, дарявайте усмивки и нека греят толкова силно на лицата ви, че дори Слъцето да се засегне и бъде ваша конкуренция. Усмивката може да сътвори чудеса!