Автентични статии с Айлин

На всеки един от нас му се случва да пътува. Било то с автобус, трамвай, метро, влак, кола и т.н. Когато пътят продължава по-дълго време се чудим какво да правим, за да не ни е скучно. Похапваме, пием нещо, но то пак манива бавно.  Днес споделям три неща, които правя аз, когато използвам обществен транспорт, за да запълвам времето си пълноценно. Разбира се, правя ги, когато съм сама, а с компания нещата са по-различни, защото най-малкото има с кого да си говоря.  Ще можете да прочетете и истории, които ми носят много положителни емоции. Надявам се да ви въздействат и да ви усмихнат.  Снимка: canva.com  КНИГА Винаги, винаги, ама винаги в себе си имам книга за четене. Независимо дали пътувам за няколко спирки с метрото или няколко часа с влака. Четенето ме успокоява и се движа в два свята едновременно. Има книги, които са ми много интересни и са почти прочетени дори с едно пътешествие до баба. Според мен, книгите са добър приятел за екскурзиите, защото минутите минават по-бързо. С интере

Андриан Трендафилов е на 31 години от малко селце „Минерални бани“, близо до Хасково. Завършил е Механотехникум в  Хасково и Технически университет в София. В момента е учител по математика,  съосновател на „Проект по знание“ и прохождащ поет, както самият той се описа. Андриан е човек, който обича много природата, най-много- планината, за да изчисти всичко излишно, което се е натрупало. Преди месец издаде своята първа стихосбирка „Писмо до Добрите хора“. Ето какво разказа той за процеса на писане на стихотворение, за емоциите, които изпитва и още любопитни неща: Интервю:   Айлин Хаджийска Снимка: Андриан Трендафилов Кое Ви накара да започнете да пишете стихотворение? Може би беше като някакъв вътрешен инстинкт или усещане. Понеже тогава си водех дневник и пишех, пътувайки в градския транспорт. Взеха да идват рими и си ги записвах, последствие се получаваха куплети, а от тях стихотворения. Някои се получаваха   добри, други не чак толкова много, но интуитивно бих казал. Каква е