Пропускане към основното съдържание

Публикации

Приятели

Спомени прекрасни идват в моята глава, обичам с приятелите си да създавам чудеса. Щастие усещам всеки изминал слънчев ден, със страхотна весела компания около мен. Обичам времето си да прекарвам с тях,  защото знам, че ще имам гарантиран смях.  Винаги в сърцето ми ще бъдат те, без значение къде животът ще ни отведе. Независимо къде - училище, парк, планина,  щом са около мен, по красив е света. Подкрепа получавам от прекрасни хора, Когато са до мен, дори със света мога да се боря. Автор: Айлин Хаджийска Снимка: edna.bg
Скорошни публикации

„Малката книжарничка край Сена“, Ребека Рейзин

Коледните празници минаха и вече ни липсват топлината, уютът и добрината, която носят със себе си. Защо да не се върнем към най-хубавото време от годината и не стоплим с положителна енергия? Въпреки че, вече започва вторият месец от новата година, аз ще ви върна към студените дни, хубавите моменти с най-близките ни хора и вълшебствата на Коледа.  Романът „Малката книжарничка край Сена“ е издаден от Ребека Рейзин през 2015 година. Тя е истински любител на книгите. Именно тази любов към тях е причината да започне да пише, като в момента има фокус върху писането на романи. Авторката иска да ни покаже, че можем да бъдем приятели с персонажите, които създава и най-важното, че все още вярват в истинската любов. Тази книга успя да ме погълна за няколко дни и една от най-бързо прочитаните ми книги. Във всеки свободен момент от ежедневието си, аз четях нея и не исках да я пускам. Историята на Сара ме спечели, най-вече с нейната сила и упоритост. Също така, книгата е първата от поредицата, посв

Усмивката и чудесата, които ни дава

Усмивката е нещо толкова красиво. Можем да я открием навсякъде около нас стига да имаме очите да я видим. Вече сякаш не обръщаме внимание на малките неща, които ни карат да се усмихваме. Усмивката се крие в: студената глъдка въздух, с която започваме деня си, един жест, отварянето на вратата, комплимента или пък дори само поздравяването на някой човек. Крие се в топлата лапа на кучето или котето ни, в тяхната компания, която в студени дни стопля душите ни. Също така, в любимата ни песен, любимият филм, любимата книга, любимата храна, любимата напитка, любимата ни специална дреха, която носи със себе си хубави спомени. Детският глъч, който поражда в теб спомени за най-хубавото време от живота ти, което веднъж заминало, повече няма да се върне. Децата винаги усмихват хората, защото носят невинни душички, които още не са докоснати от лошотата на света. Понякога дори в разговора с баба или дядо някъде в града, могат да ни усмихнат, а дори и да ни накарат да се замислим за толкова неща от

Възкръсващ феникс от жарта

Рано сутрин птичките и въздухът посрещат ме от сън. Заставам на прозореца, леко сънена, но готова за приключения. Рутината място не отстъпва и всичко останало си минава по реда. След това малко по-будна, отивам на закуска. Хапвам си вкусотийки и съм още по-заредена. Дойде моментът да тръгнем към поредното приятно пътешествие. С баба Райна и баба Росица се запознахме в село Горно Драглище. Заедно с тях на различни игри поиграхме. Върнахме се назад във времето, където децата са играли задружно до късно вечер без страх... Където телефоните не са били незаменими. Качихме се на кокили, търкаляхме карачки и играхме на „п рескочи кобила “ . Дойде и най-забавната за мен част... времето, прекарано с баба Яна и баба Росица. Точихме баница и облякохме народни носии. Когато сложих дрехите върху себе си, настръхнах. Изтръпнах от гордост, виждайки красотата на традиционните български дрехи. Разбира се, нямаше как да си тръгнем без да завъртим едно хорце. Почувствах го като „ черешката на тортата “

Началото на новия ден

Рано сутрин без аларма, тишината  ме събужда и веднага прозореца отварям. Чист въздух да подишам имам нужда, в себе си позитивизъм да добавям. Птичките бодро пеят своята песен, а слънцето започва да се издига нависоко. За закуска минавам по пътя тесен, с надежда гледам към небе широко. Сладко или солено, всеки се чуди, от всички вкусотии коя да си вземе. Храната в нас усмивките буди и така неусетно минава нашето време. 

Васил Априлов и Първата гимназия в Габрово

Днес ще се пренесем в периода на Възраждането, където българският стопански и просветен деец Васил Априлов създава Първата гимназия в град Габрово. За създаването на този материал Емануела Якимова, ученичка в 10. клас в 97. СУ „Братя Миладинови“ влезе в неговите обувки и ни разказа за неговите мотиви, планове за бъдеще и взаимоотношения с властта.  РАЗВИТИЕ НА ГИМНАЗИЯТА  През 1835г. в град Габрово Васил Априлов първи въвежда взаимоучителния метод  на образование вместо килийното обучение. Мотивира се от книгата на украинския учен Юрий Венелин „Древние и нынешние болгары“. Благодарение на него и на много други габровци първото светско училище в териториите на все още не съществуващата независимата българска държава функционира и до днес без прекъсване. Според Априлов училището трябва да бъде масово, демократично, общодостъпно, безплатно и без привилегии за учениците.     За изборът на учител има честта Неофит Рилски, който се запознава със системата на взаимното обучение в Букурещ и из

„Консервативните и религиозните хора не ни позволяват да открием себе си.“, Чувства и емоции от София Прайд 2021 година

На 12. юни 2021 за 14 пореден път се проведе събитието София Прайд, включващо и шествие по софийските улици. Събитието има за цел да покаже ЛГБТ общността, техните близки и приятели и най-вече това, че всички имат равни права. Допълнителна подкрепа имаше и от чужденци от Великобритания, Тунис и други. Макар да валеше силен дъжд това не спря общността и техните привърженици да се насладят на празника си. Към концерта на събитието се включиха някои български певци като Виктория Георгиева, Михаела Филева, Иво Димчев, Прея, Рут Колева и други. По-късно като част от шествието се включиха Семир Алкади и Алекс Жеков от балет „Акадамус“. Някои участници бяха там за морално подкрепа, но искат техните приятели да се чувстват спокойни, да могат да се оженят и да имат деца законно в България. Събитието се проведе на Паметника на Съветската армия. Тъжен или хубав (оставям преценката на Вас) факт е, че имаше поне 30-40 полицаи, които бях застанали около загражденията, за да пазят гражданите от Прайд