Коледните празници минаха и вече ни липсват топлината, уютът и добрината, която носят със себе си. Защо да не се върнем към най-хубавото време от годината и не стоплим с положителна енергия? Въпреки че, вече започва вторият месец от новата година, аз ще ви върна към студените дни, хубавите моменти с най-близките ни хора и вълшебствата на Коледа.
Романът „Малката книжарничка край Сена“ е издаден от Ребека Рейзин през 2015 година. Тя е истински любител на книгите. Именно тази любов към тях е причината да започне да пише, като в момента има фокус върху писането на романи. Авторката иска да ни покаже, че можем да бъдем приятели с персонажите, които създава и най-важното, че все още вярват в истинската любов. Тази книга успя да ме погълна за няколко дни и една от най-бързо прочитаните ми книги. Във всеки свободен момент от ежедневието си, аз четях нея и не исках да я пускам. Историята на Сара ме спечели, най-вече с нейната сила и упоритост. Също така, книгата е първата от поредицата, посветена на Париж. Другите две са „Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула“ и „Малкият парфюмериен магазин близо до Шанз-Елизе”.
Две приятелки спешно се нуждаят от промяна в животите си. Американката Сара е собственичка на малка книжарничка в тихо американско градче – Ашфърд. Французойката, Софи, нейна приятелка, пък има нужда да избяга, за да се отърси от изневярата на приятеля си и да остави в миналото своите любовни разочарования. Сара предприема тази важна стъпка в живота си, защото красивият ѝ приятел, по професия журналист – Ридж, постоянно пътува и тя се надява, че когато са по-близо един до друг могат да прекарват малко повече време заедно. Тя е свикнала със спокойния си и еднотипен начин на живот. Знае какво ще прави всеки ден, тъй като не ѝ се случва нищо интересно. Двете решават да разменят книжарниците си, за да си помогнат взаимно. Американката има нужда да се остави в топлите прегръдки на Париж, които да я запленят и да ѝ покажат най-красивото, което градът може да ѝ предложи.
Когато това се случва истината е малко по-различна. Сара се среща с много трудности – от това как да се справя със сложната линия на метрото в Париж, до персонала в голямата книжарница на Софи и нейното управление. Оборотът в книжарницата пада, персоналът е все така несериозен и груб, а и дори не дават шанс на Сара да се опита да създаде промяна в това място, освен Беатрис и ТиДжейс. Те се опитват да бъдат зад нея, когато останалата част от персонала я напада. Въпреки това, Беатрис се държи по-студено със Сара и останалите в книжарницата. И защото всичко се случва с причина – накрая всички неясноти за нея и действията ѝ излизат наяве и са отчасти оправдани. Осеан, друга служителка на Софи, помага на своята нова шефка да свикне с Парижкия начин на живот като я разхожда из улиците на града, малките кафенета, Тайния антикварен магазин, други бутикови магазинчета за дрехи и т.н. Осеан дава кураж и съвети на Сара, за да живее по-добре в града на любовта. Освен тях тримата, другият човек, който ѝ помага в тази трудна ситуация е тайнственият писател, който тихо твори в едно от кътчетата на Малката книжарничка. Двамата заедно обаче откриват писма, които нямат търпение да прочетат до последното – в тях е скрита огромна тайна.
На задната корица на книгата пише следното: „Повечето хора не знаят, че книгите ни избират тогава, когато най-много имаме нужда от тях“. Точно така се случи и с мен. Вдъхновяващата история на Сара освен, че дълбоко влезе в съзнанието ми помогна и да се мотивирам да не отказвам дори и в най-трудните моменти. Хареса ми силната ѝ воля да се бори и да следва това, което иска най-много. Нейната любов към книгите, стремежът ѝ да промени живота си от скучен и монотонен, в жизнен и изпълнен със смисъл...
Персоналът в книжарницата е представен по интересен начин, който грабва вниманието на читателя и го кара да не пуска книгата. Защото въпреки лошото държание на част от тях, любителката на книгите успява да създаде така дългоочакваната приятелска атмосфера. Всеки може да си вземе по малко от всички описани случи. Дори, когато те мислят за луд, опитват се да те смачкат, да ти попречат да стигнеш до успеха, не трябва да се отказваш, а да продължиш напред. В най-трудния момент, когато си на само милиметър от това да се откажеш –да чуеш истинската мелодия на живота, да го оставиш да те води по уличките, да послушаш сърцето си и да стигенш там, където ще срещнеш много ценен опит... А от своя страна, той ще бъде спътник при вземането на следващото ти решение... тогава е моментът, в който показваш най-силната си страна и ставаш един щастлив и горд със себе си човек.
Този роман обаче показва и други страни от живота на човека – разочарованието от любовта и приятелското рамо. В ситуации, в които сме наранени и не знам какво да правим обикновено търсим най-близките си хора или приятелите си за утеха, подкрепа или съвет. Важно е да ги ценим, защото те показват колко здраво и пълноценно е едно приятелство, когато и двете страни подхранват процеса. Приятелите са винаги до нас, правят живота ни по-хубав и е хубаво да им показваме, че ги ценим и обичаме такива, каквито са. Още по-мило ще бъде ако го правим в най-неочаквани моменти. Тук имам статия по темата, която можете да си припомните.
Коментари
Публикуване на коментар