Пропускане към основното съдържание

Приятелството и подкрепата


Здравей, драги читателю! Имам малко предизвикателство за теб. Точно в този момент, където и да се намираш, каквото и да правиш помисли  за приятелите си. За първата Ви среща. Спомни си как се роди приятелството между вас… Каква е причината то все още да съществува..? Сега носиш със себе си една широка усмивка на лицето, нали?

 
Снимка:change-life.eu

В заобикалящия ни свят съществуват много особи - познати и непознати. Някои от тях могат да бъдат наши другари.  Те са хората, които са същите луди глави като нас и няма да си тръгнат толкова лесно.  Останалите-  само  познати, които не са чак толкова важни хора. Но пък в крайна сметка не всички могат да ни бъдат приятели.

В живота си срещаме много различни личности. Част от тях допускаме в близкото обкръжение, а други остават по-дистанцирани. За тази цел ни помага ситото на живота, наречено време. Благодарение на него имаме възможност да окачествим хората, с които комуникираме и да си дадем сметка кой от всички тях е истински човек. Именно тези истински човеци остават в нашия живот като неделима част от ежедневието ни. Те са винаги при нас и ни приемат такива, каквито сме.

Приятелите са хората, които възприемат хилядите ни настроенията. Имаме и тежки моменти в живота си, за които не желаем да говорим или моменти на много заетост, когато не ни остава време за общуване с другите. По време на тези периоди можем да бъдем сигурни, че освен от семейството си получаваме подкрепа и от тях - истинските приятели (или най-добрите). Те ни разбират и подкрепят, когато имаме нужда. Зададе ли се тежък момент за нас отиваме при тях и им изливаме всичко. Те стоят, изслушват, подкрепят ни и дават съвет, който ще ни бъде полезен. Тези хора са успели да стигнат не само до сърцето, но и до душата ни. Те ни познават много добре и дори и да мълчим ще ни разберат. Редно е освен ние да търсим утеха при тях  да предложим такава в нужните  за тях моменти. Всички трябва да сме съпричастни към хубавите и лошите моменти, към всеки един от нас.

Североирландецът Клайв Стейпълс Луис е казал: „Приятелство се ражда в момент, когато един човек каже на друг: Какво? Ти също ли? А аз си мислех, че съм единствен.“. Ако вложим мисъл в думите му ще видим, че той наистина е прав. Когато сме били малки не сме се замислили, но в деня на първата среща (за която те накарах да се замислиш преди няколко реда) с нашия нов събрат сме се срещнали човек, който ще бъде нашата утеха и опора. Опознавайки се един друг, започваме да комуникираме помежду си и да даваме частичка от себе си на някой нов за нас човек. Разговор след разговор, тема след тема вече знаем повече за „новия“. Темите могат да бъдат какви ли не: любима книга, филм, място, спорт и всичко ,което пожелаем.   В един момент от разговора единият казва на другия: „Аз харесвам футбола.“ И веднага  той отговаря: „И ти ли? Аз също!“. Ето тук изгрява искрицата на приятелството. Невероятно е как с една особа  можеш да говориш по различни теми и всеки път да е интригуващо и вълнуващо, както първия. Истинското приятелство идва при нас неочаквано и остава дълго време в живота ни.

Приятелите ни са хората, за които правим много. Обичаме ги, подкрепяме  ги  и лесно им прощаваме ако сгрешат, както и обратното. Понякога дори физически далеч, знаем, че са с нас макар и духовно. Истинските приятели не идват ей така, те ни печелят с отношението си. Приятелствата се зараждат неочаквано и е хубаво да избираме пред кого да покажем същността си. Същността, която е несъвършена и красива по свой собствен начин. За да имаме истински приятели първо трябва да бъдем такива. Да се научим да даваме от себе си. Да обичаме, да помагаме, да прощаваме . Нека го направим толкова е лесно!

Според мен е ключът към истинското приятелство е: да вникнем в сърцето и душата на най-близките ни, да дадем, каквото сме получили, да бъдем коректни един към друг и най-важното да запазим приятелството си,  колкото се може по-дълго... Покажи на приятелите си, че ги цениш, уважаваш и обичаш по най-простия начин – бъди до тях и ги изслушай. Нямаш си и на представа колко щастливи ще ги направиш. 


Коментари

  1. Единственото нещо, което мога да каже е - браво! С думите си ме накара да се замисля за много хора, преживявания, жестове и т.н. Продължавай в същия дух и каквото и да става никога не се отказвай! ❤❤

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

„Консервативните и религиозните хора не ни позволяват да открием себе си.“, Чувства и емоции от София Прайд 2021 година

На 12. юни 2021 за 14 пореден път се проведе събитието София Прайд, включващо и шествие по софийските улици. Събитието има за цел да покаже ЛГБТ общността, техните близки и приятели и най-вече това, че всички имат равни права. Допълнителна подкрепа имаше и от чужденци от Великобритания, Тунис и други. Макар да валеше силен дъжд това не спря общността и техните привърженици да се насладят на празника си. Към концерта на събитието се включиха някои български певци като Виктория Георгиева, Михаела Филева, Иво Димчев, Прея, Рут Колева и други. По-късно като част от шествието се включиха Семир Алкади и Алекс Жеков от балет „Акадамус“. Някои участници бяха там за морално подкрепа, но искат техните приятели да се чувстват спокойни, да могат да се оженят и да имат деца законно в България. Събитието се проведе на Паметника на Съветската армия. Тъжен или хубав (оставям преценката на Вас) факт е, че имаше поне 30-40 полицаи, които бях застанали около загражденията, за да пазят гражданите от Прайд...

Приятели

Спомени прекрасни идват в моята глава, обичам с приятелите си да създавам чудеса. Щастие усещам всеки изминал слънчев ден, със страхотна весела компания около мен. Обичам времето си да прекарвам с тях,  защото знам, че ще имам гарантиран смях.  Винаги в сърцето ми ще бъдат те, без значение къде животът ще ни отведе. Независимо къде - училище, парк, планина,  щом са около мен, по красив е света. Подкрепа получавам от прекрасни хора, Когато са до мен, дори със света мога да се боря. Автор: Айлин Хаджийска Снимка: edna.bg

Васил Априлов и Първата гимназия в Габрово

Днес ще се пренесем в периода на Възраждането, където българският стопански и просветен деец Васил Априлов създава Първата гимназия в град Габрово. За създаването на този материал Емануела Якимова, ученичка в 10. клас в 97. СУ „Братя Миладинови“ влезе в неговите обувки и ни разказа за неговите мотиви, планове за бъдеще и взаимоотношения с властта.  РАЗВИТИЕ НА ГИМНАЗИЯТА  През 1835г. в град Габрово Васил Априлов първи въвежда взаимоучителния метод  на образование вместо килийното обучение. Мотивира се от книгата на украинския учен Юрий Венелин „Древние и нынешние болгары“. Благодарение на него и на много други габровци първото светско училище в териториите на все още не съществуващата независимата българска държава функционира и до днес без прекъсване. Според Априлов училището трябва да бъде масово, демократично, общодостъпно, безплатно и без привилегии за учениците.     За изборът на учител има честта Неофит Рилски, който се запознава със системата на...