Наскоро си направих разходка из красивата ни столица – София и реших да Ви разкажа своите впечатления. Няма да разкажа за някое скрито кътче, а за центъра на София – площад Батенберг и как можем да се пренесем в различни исторически епохи само с едно завъртане на 360 градуса. Цялото описание на мястото ще бъде написано, ако се движим от площад „Независимост“ в посока Софийски университет „Свети Климент Охридски“.
Независимо ходейки или излизайки от метрото, от дясната ни страна първо ще се натъкнем на сградите от триъгълника на властта, построени в стил – „Сталински барок“. Той е създаден по избора, предпочитанията и желанията на Бащата на народите - Йосиф Сталин.
Сега продължаваме напред до новото Народно събрание и завиваме надясно по площад „Атанас Буров“. Продължаваме да ходим и стигаме до сградата на Българска Народна Банка (БНБ) отдясно, която е построена през 30-те години под силно влияние на германската архитектура, която е част от Националсоциалистическата.
След това като стигнем до пешеходната пътека, за да продължим да вървим напред можем да се обърнем наляво. В далечината ще видим една жълта сграда – това е Княжеския дворец или още наричан „Царския дворец“. Той е паметник на културата от 1978 г. и в двореца понастоящем се помещават 2 национални музея: Националната художествена галерия и Националният етнографски музей. Преди периода на Освобождението, Двореца е служел за конак, а по време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878) сградата е използвана като болница. В резултат на Берлинския конгрес, София е обявена за столица на Княжество България и така бившият конак вече е княжеска резиденция на княз Батенберг.
Сега се обръщаме надясно, където можем да видим така
любимият за много столичани Народен театър „Иван Вазов“. Той е с красива фасада
в неокласически стил. По заповед на княз Фердинанд I се отделя място на територията на бившия театър „Основа“. Така през 1904г.
започва строежът на днешния Национален културен институт по проект на виенските
архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. На 3 януари 1907г. отваря
врати за първи път. Обаче освен виенска нотка в архитектурата му съществува и
немска. След повече от 10 години след първото му отваряне, претърпява пожар
и е реконструиран през периода 1924 – 1928 г. по проект на немския архитект
Мартин Дюлфер заедно с българския строителен инженер - Кирил Чапаров, завършил
в Мюнхен.
Ето малко информация за името на Театъра, взета от
Уикипедия:
„От 1906 г. до 1951 г. трупата носи името Народен театър, а от 1951 г.
до 1962 г. – Народен театър „Кръстьо Сарафов“. От 1962 г. и до днес официалното
название е Народен театър „Иван Вазов“.
Всяка сграда има своята история и това я прави красива по свой собствен начин. Ако се намирате на площад Батенберг и бавно се обърнете кръгом ще видите, че само от едно място сте били в няколко исторически епохи. От Руско-Турско освободителната война до сталинизма и нацизма. Стоейки си спокойно на дивана вкъщи или на стола до бюрото, успяхме да се разходим из центъра на столицата.
Ако сте
читател от провинцията, сигурно нямате търпение да видите тези величествени
сгради на живо. Ако пък живеете в София и имате път наблизо или се чудите къде
да се разходите, мисля че това е правилното място. На мен лично ми повлия доста
положително, когато се разходих.
Коментари
Публикуване на коментар