Дискриминацията не ти отива

Днес реших да споделя есе, с което участвах в конкурс на тема: „Дискриминацията не ти отива“. Конкурсът беше част от младежкия форум  „VOICE IT, мнение от значение“. Темата е много актулна за времето, в което живеем. Освен това е и една от тези, за които много хора нямат желание да говорят. Според мен това е причината дискриминацията да бъде такъв голям проблем в 21-ви век. Ако говорим повече за тези проблеми можем да избегнем тяхното по-широко разпространение.

Дискриминацията не ти отива

Дискриминация – виждаме постоянно около нас или пък ние самите сме подлагани на такава. Тя в никакъв случай не е нещо положително, а точно обратното. Има хора, които дори слагат край на живота си въз основа на дискриминация или пък влияе зле на тяхната психика.

Какво можем да направим ние за да я намалим?

Живеем във време, в което всеки има правото да бъде себе си, но в същото време е дискриминиран, заради това. Всекидневно, съзнателно или не, категоризираме хората по цвета на кожата им, по външният вид, по пола, а дори и по религията, която изповядват. Аз лично не се бях замислила за това до преди 2 години, когато мирогледът тотално ми се промени.  

Свикнали сме, ходейки по улицата да сканираме хората с поглед и да започваме да ги коментираме, дори и на ум. Не се замисляме, че те са различни от нас, имат различна история и животът им не е като нашия. Още повече не се замисляме, че ние дискриминирайки ги, заради това как изглеждат ги нараняваме. Има хора, които обичат да носят по-цветни дрехи, да боядисват косата си  в различни цветове, но това далеч не означава, че трябва да ги обиждаме или съдим. Те са направили своя избор, което е тяхно право и не бива постъпваме по този начин. Защо вместо да съдим и да виждаме отрицателното не направим искрен комплимент и видим положителното?  Това би означавало много за този човек, бихме дарили усмивка само с думите си. Какво ни спира ли? – според мен собственото ни его.  Дори и да не пожелаем да направим комплимент, просто можем да приемем различието и да си замълчим. В крайна сметка това, че някой е по-различен от нас не го прави различен наистина. За да може всички да живеем заедно в един по-добър свят трябва да го създадем сами. Това би могло да се случи ако приемаме различията не като нещо отрицателно, а като нещо, от което можем да научим много.

Преди две години в училище имахме работилници на тема дискриминация. Преди това я бях срещала много често около себе, но въобще не си бях дала сметка, нито за последствията, нито за причината някой да съди друг човек и въобще има ли такава. В края на 2018-та година в училище имахме тридневни занимания с фондация HESED заедно с Български Младежки Форум, които ни учеха как да се борим с дискриминацията. След като в училище тези Story_S  кампании грабнаха вниманието ми, лятото на 2019г. реших да се включа към тях като помогна да ги развият на още места. Първо бяхме в училище, после в Софийски университет, Казанлък и Пловдив. По време на кампаниите говорехме за различните видове дискриминация и това колко е важно да избягваме нейната употреба. Първо участвайки, а по-късно и ръководейки част от игрите успях да вникна в тяхното значение.

Снимка от кампанията в Пловдив 

Дискриминацията над някого може да има немислими последствия. Вместо да съдим някого можем да бъдем уважителни, защото не знаем как се чувства човекът срещу нас. Понякога е трудно да осъзнаем значението на нашите думи, а понякога и мисли, но трябва да го направим. Точно тогава е необходимо, за да се събудим и да си дадем сметка, че макар за нас да не означават нищо, за някого другиго означават много. Винаги трябва да мислим преди да говорим, каквото и да е!