„Най-хубавите и важни моменти в нашия живот стават неочаквано.“

Очакването е начинът, по който се чувстваме, докато сме нетърпеливи да узнаем какво ни предстои. То е проява на чисто човешката ни същност. Също така е знак за нашата чувствителност и способност да откликваме на нещата сред нас. Състояние, при което се намираме с един крак в бъдещето, поне на умствено ниво.

Снимка:pixabay.com

За едни може да е най-ужасното чувство на света, за други пък да е невероятен процес. Всеки има различни виждания за това какво е очакването и е съвсем нормално. Докато мислиш как ще се развият събитията не си сигурен, че ще случат или не – просто седиш и се надяваш. Това, което можеш да направиш е да дебнеш най-доброто за теб. Дори и да не стане така знай, че щом не се случва има нещо по-добро. Вярвай, че най-хубавото за теб тепърва предстои и се наслаждавай на живота си. Понякога в мигове на чакане не виждаме прекрасните неща около нас, на които можем да се насладим. Тогава трябва да спрем за момент, да отворим хубаво очите си и да се огледаме наоколо.

Ще Ви дам пример с филма „Сам вкъщи 3“. Бандитите не подозират, че малкият болен Алекс ще ги види и ще им подготви такива капани, за да запази своята количка. Дори си няма представа, че в нея е скрит чип. По време на опитите им да вземат чипа, те активират всички капани, приготвени от момченцето. През цялото време неговото семейство не подозира, че невинното болно детенце ще преживее подобна ситуация. На своята крехка възраст той успява да се справи така добре с опазването на чипа без да го осъзнава. Накрая на филма семейството е наградено от правителството с голяма парична награда. Всички серии на „Сам вкъщи“ са създадени по подобен начин, но аз избрах номер три, защото в нея мотивът за очакването се вижда най-ясно. Не, поради причината, че за пореден път детето е победило бандитите и им е изготвило капани, а защото нито Алекс знае какво има в получения подарък, нито майка му подозира, че синът ѝ ще стане герой. Филмът ни показва, че на очакването не бива да се дава грешна оценка.

Джейми Макгуайър е казала: „Най-хубавите и важни моменти в нашия живот стават неочаквано.“ От този цитат можем да си направим извода, че да очакваме и да не очакваме нещата продължават да идват при нас такива, каквито трябва да бъдат. Може би, когато не се надяваме нещо да се случи няма да бъдем разочаровани от станалото, а очаровани. В този процес има: емоция, вътрешно трептене и доза напрежение. Когато се намираме в момент на надежда, трепнем във всеки един момент и чакаме да видим какво ни предстои. Ежедневно ни се случват куп неща, които не подозираме, че ще дойдат при нас хем им се радваме, хем сме изненадани.

За мен да тръпнеш в неизвестност е нещо, с което не можеш да се бориш, което не можеш да настигнеш, и което не ти дава секунда спокойствие. Нито пък можеш да му се противопоставиш. Нима не очакваш, че ще справиш със следващата трудност или, че ще надвиеш съперника си. Понякога очакваш, че ще получиш помощ от приятел и той ще направи невъзможното за теб, когато имаш нужда. Най-хубаво е просто да се насладиш на чувството и да се усмихнеш на живота си.