Рано сутрин птичките и въздухът посрещат ме от сън. Заставам на прозореца, леко сънена, но готова за приключения. Рутината място не отстъпва и всичко останало си минава по реда. След това малко по-будна, отивам на закуска. Хапвам си вкусотийки и съм още по-заредена. Дойде моментът да тръгнем към поредното приятно пътешествие. С баба Райна и баба Росица се запознахме в село Горно Драглище. Заедно с тях на различни игри поиграхме. Върнахме се назад във времето, където децата са играли задружно до късно вечер без страх... Където телефоните не са били незаменими. Качихме се на кокили, търкаляхме карачки и играхме на „п рескочи кобила “ . Дойде и най-забавната за мен част... времето, прекарано с баба Яна и баба Росица. Точихме баница и облякохме народни носии. Когато сложих дрехите върху себе си, настръхнах. Изтръпнах от гордост, виждайки красотата на традиционните български дрехи. Разбира се, нямаше как да си тръгнем без да завъртим едно хорце. Почувствах го като „ черешката на тортата “...
Блогът на един ценител, мислител и най-вече страстен любител.